(от книгата „Еретици”, 1996 г., с изм.)
Димо Цочев Кисьов е роден през 1918 г. в София в семейство с възрожденски дух и патриархални традиции. Завършва В.Н.В. Цар Борис III Училище – 59-ти випуск.
През август 1944 г. е изпратен с група офицери по служба в Германия. Там го заварва Девети септември и той е изпратен във военно-пленнически лагер, поради неговия, а и на голяма част от другите български офицери, отказ да участват в създаденото задгранично правителство на проф.Ал.Цанков във Виена. В лагера остава до падането на Берлин през май 1945 г.
Нечовешките условия на съществуване и преживяванията си във военно-пленническия лагер в Германия той описва в първата си повест „Пленникът от Дам 1”, отпечатана в сп.”Септември” през 1957 г. и издадена от „Български писател” през 1958 г. Заради излъчвания патриотизъм от книгата, тя е години наред литературно четиво във войската.
В 1959 г. излиза повестта „Отливът”, като продължение на „Пленникът от Дам 1”. Чрез преживяванията на група български пленници, по пътя към Родината, е описан отзвукът от войната и завръщането към живота.
В тежката борба за своето и на семейството си оцеляване в комунизъма, като ”царски офицер”, Димо Кисьов намира сили за духовна изява, плод на която са издадените през годините книги:
- 1960 г. – романът „Щастието не идва само” – разрез на обществото в периода непосредствено преди и след 9-ти септември; (отрицателната рецензия за този роман, от казионен критик, затваря за дълги години пред Димо Кисьов вратата на авторитетното издателство „Български писател”, където са публикувани първите му три книги).
- 1968 г. – повестта „И ние спортувахме” (второ издание 1974 г.), където чрез героите-деца и на фона на спортно платно прозират социалните проблеми на обществото преди 9-ти септември.
- 1969 г. – романът „Необикновена екскурзия” – своеобразен диалог между баща и син, предприели пътешествие из страната и във времето – далечното и невъзкресявано време от българската история, на кан Тервел.
- 1971 г. – романът „Тежки юмруци”, третиращ проблема бащи-деца.
- 1972 г. – биографичният роман „Никола Петров – Най-силният човек на века”, по случай 100-годишнината от рождението на бореца.
Димо Кисьов прекарва дълъг период в гр. Каварна, който му допада с древната си история, неповторимия морски пейзаж и хората от този град, с които го свързва приятелство до края на живота му. Резултат от това са книгите:
- 1977 г. – съвременно-историческият роман „Открадването на Дионис”, с епизоди от античността.
- 1984 г./1987 г. – „История на град Каварна”, Сборник в 2 тома, със съставители ст.н.с.Цонко Генов, н.с.Васил Василев и Димо Кисьов.
В периодичния печат (главно в-к „Добруджанска трибуна” и в-к „Факел”) Димо Кисьов е публикувал много разкази с историческа и морска тематика.
В последните години от живота си Д.Кисьов пише следващите си книги на персонален компютър, което му позволява да остави внушително и разнообразно творчество, включващо: романите „Еретици”, „Да убием енотовидно куче!”, „Адмирал Ушаков – битката през 1791 г. при нос Калиакра”; пиесите – „Князът на Карвуна” (историческа), „Замъкът на нашите мечти”, „Пленници”; легендата „Призраци в старата баня”; романа „Сребърната чешма” – съвременно-исторически; фантастично-фейлетонната повест „Сънят на професор Техникус”; древно-съвременната комедия „Залмоксис-Борисин”; романа „Долинатана авлигите – скици от едно лято” и др. По настояване на семейството написва своите спомени „Козирог – преживявания, премислици, приумици”.
Известният писател и критик Иван Богданов веднъж каза: „Димо Кисьов има завидно богат живот! Дори само за преживяното да пише, пак няма да успее да напише всички свои книги...”